Изпитването при високи и ниски температури на тръби с урея е стандартен метод за тестване на тяхната устойчивост на атмосферни влияния и надеждност чрез симулиране на екстремни температурни среди. Той основно проверява неговата ефективност на уплътняване, устойчивост на натиск и структурна цялост при -40 градуса и 120 градуса.
1. Подготовка на теста Подгответе представителни проби от тръби за урея, като се уверите, че нямат визуални дефекти и отговарят на размерите. Използвайте камера за изпитване при висока и ниска температура с точност на контрол на температурата от ±0,5 градуса до ±2 градуса, оборудвана с източник на налягане, сензор за налягане и сензор за поток. Задайте температурния диапазон (напр. от -40 градуса до 120 градуса), времето на задържане (обикновено 24 часа), стойността на налягането (напр. 1,5 пъти работното налягане) и броя на циклите (обикновено 5-10) според стандартите (напр. ISO или фирмени спецификации).
2. Процедура на изпитване
• Първоначална проверка: Запишете външния вид, размерите и основните данни за ефективността на пробата (напр. ефективност на уплътняване и устойчивост на натиск).
• Тест при ниска температура: Поставете пробата в среда от -40 градуса за 24 часа, след това приложете 1,5 пъти работното налягане за 10 минути, като проверите за течове или разкъсвания.
• Тест при висока -температура: Загрейте до 120 градуса и задръжте за 24 часа, след това извършете тест под налягане и наблюдавайте за деформация или стареене.
• Цикличен тест: Цикъл между -40 градуса и 120 градуса 5-10 пъти, извършвайки натиск и външна проверка след всеки цикъл.
3. Оценка след -теста: Сравнете данните преди и след теста, като се фокусирате върху пукнатини, деформация и промени в размерите и извършете окончателни тестове за налягане и поток. Ако влошаването на производителността е в стандартния допустим обхват (напр. степен на задържане на налягането по-голяма или равна на 90%), то се счита за 合格 (квалифицирано).
